понеделник, 10 май 2010 г.



Робер Шуман „баща” на идеята за обединена Европа? Я, пак!



Гьобелс пише една любопитна статия излязла на 25 февруари 1945 г. Статията е озаглавена “Двехилядната година” и пресъздава вижданията му относно бъдещето на света.


“Никой не може да предскаже бъдещето, но има някои факти и възможности, които са ясни за идващите 50 години. Англия ще има най-много 20 милиона жители, децата на нашите деца ще имат свои деца, а събитията от тази война ще са забулени в митове. Може също да се предвиди с голяма доза сигурност че Европа ще бъде обединен континент в 2000 година. Някои ще пътуват от Берлин до Париж за закуска в рамките на не повече от 15 минути, а нашите най-модерни оръжия ще изглеждат като антики.”.


“Ще се случи както следва: ако германците оставят оръжията си, Съветите, следвайки споразумението между Рузвелт, Чърчил и Сталин, ще окупират цяла Източна и Югоизточна Европа заедно с голяма част от Райха. Желязна завеса ще се спусне над тази огромна територия, контролирана от Съветския съюз, зад която народите ще бъдат изклани... Всичко, което ще остане, е суров човешки материал; глупава, ферментирала маса от милиони отчаяни пролетаризирани работещи животни, които ще знаят само това, което Кремъл иска да знаят за останалия свят.”
Гьобелс е безмилостен: “През следващите пет години стотици милиони роби ще строят танкове, изтребители и бомбардировачи. Тогава ще започне главното настъпление на САЩ. Западното полукълбо, което въпреки лъжовните твърдения никога не сме заплашвали, ще бъде тогава в смъртна опасност.”
Гьобелс завършва с доста силен финал своята статия:
“Германия няма да бъде окупирана от врага в 2000-та година. Германската нация ще бъде интелектуалния лидер на цивилизованото човечество. Извоювахме това свое право през войната. Тази световна битка с нашите врагове ще остане само като лош сън в спомените на хората. Нашите деца и техните деца ще издигнат паметници на своите бащи и майки за болката, която изживяха, за стоическата издръжливост, с която понесоха всичко, за смелостта, която показаха, за героизма, с който се биха, за верността, с която се държаха за своя фюрер и неговите идеали в трудни времена.”

Само четири години след този текст Джордж Оруел ще публикува “1984”, където също поднася жестоки истини и далновидни предсказания.


Отговорете си сами дали става въпрос за пропаганда или за...реалност!


Няма коментари:

Публикуване на коментар