вторник, 4 май 2010 г.

ПАРКОВЕТЕ НА СОФИЯ

БОРИСОВАТА ГРАДИНА

Есента на парковете. Позволяваме си тази аналогия с “Есента на патриарха” на Габриел Гарсия Маркес, защото цялата атмосфера и есенна осанка на Борисовата градина ни напомня за тази велика книга. Тук наистина можем да видим и усетим в буквалния и в преносния смисъл есента на патриарсите. Защото Борисовата градина е патриархът на градините в София. Тя е създадена след Освобождението. През 1882 г. столичният кмет Иван Хаджиенов довежда от Букурещ швейцарския градинар Даниел Неф. Кой казва, че България не била Швейцария на Балканите? Та сърцето на София е швейцарско! Дотук с иронията. Продължаваме с истинските неща. Даниел Неф изработва първия план на градината, организира разсадник в долната част при реката и си построява къща за живеене. През 1884 г. започва изграждането на градината. Първоначално са били засадени акациеви дървета, оформени са лехи с цветя, малко езеро и всичко е било оградено с жив плет от дъб и глог. През 1885 г. градината вече е оформена, а през 1886 г. е имала площ от 30 хектара с четири основни алеи в границите на Цариградско шосе, Перловската река, старите турски гробища и жилището на Неф. И ако в повечето хубави дела има Божия намеса, то в Борисовата градина има...царска намеса. През 1888 г., когато по препоръка на княз Фердинанд повечето от акациевите дървета трябва да се заменят с горски дъб, явор, ясен, бреза. Първите няколко десетки дъба са пренесени от гората в Лозенец. В следващите 3-4 години масово се засаждат широколистни дървесни видове, докарани от Пасарелската и Кокалянската гора. Към 1890 г. от Рила планина са донесени и значителни количества иглолистни дървесни видове - черен бор и смърч. Тук изостряме вниманието на всички “зелени” организации към това дело. Спасете дърветата, като им осигурите по-добро място за съществуване. Защото да растеш между тухли четворки, все пак не е много “горско”. Само да не се получи като в приказката за Хитър Петър и Настрадин Ходжа, в която единият щял да разходи дърветата, ако другият ги обуел. “Зелени” хора, не разхождайте дърветата, просто им намерете оптималните условия за живот! След това лирично “зелено” отклонение отново се връщаме в историята. През 1906 г. за управител на градските градини и паркове в София е назначен елзасецът Йосиф Фрай. Фрай бил изключителен любител на цветята. Той създал „Розариума" на мястото на премахнатите селскостопански сгради. Това било началото на патриарха на парковете в София...

Обикаляйки из алеите на парка отново идва аналогията с “Есента на патриарха”. Тук можем да видим патриарсите на България – на литературата, на църквата, на освободителните движения, на музиката. Въобще патриарсите на България. Разбира се и те са с есенна осанка. Можем да видим и метафоричната есен на патриарсите – липсващи бюстове, останали само постаменти, липсващи букви и...въобще липсваща култура, поведение и чувство за историчност...Също като в книгата на Маркес. Диктаторът забравя накрая кой е, къде е, защо живее, дори е забравил и на колко години е и колко пъти е умирал. Дори забравя, че не е на власт. Та...и ние. Май сме забравили кои сме и защо сме такива. И нашата държава, като този Диктатор, има няколко опита да бъде “убита” в кавички. Но това не е станало благодарение на тези хора - патриарсите в Борисовата градина.

Затова и на Борисовата градина трябва да гледаме не само като на място за отдих, но и като на място, съхраняващо културно-историческата ни памет. Тук може да се срещнете с много приятели около езерото Ариана, да послушате музика и да хапнете захарен памук под клаксоните на детските колички. По-романтичните могат да отидат до езерото с лилиите и при малко повече късмет да видят и рибката. Ако тя не се появи компания ще Ви правят любопитните гълъби. По-носталгично настроените могат да се разходят до паметника на антифашистите, спомняйки си времето когато градината се е казвала “Парка на свободата”. За студенти и ученици се препоръчва разходката по алеите с бюстовете на известните българи. Ако не са чували за тях, поне да ги видят как са изглеждали, а после може и да се зачетат в надписите върху постаментите. За любителите на Мелпомена има сцена, която почти винаги и празна, така че може да впечатлите ако не Вашата приятелка или приятел, то със сигурност публиката от случайните минувачи. Може и да мине някой продуцент да Ви забележи. На спортните натури напомняме, че Борисовата градина не е само стадиона на ЦСКА. Тя има и кортове и алеи за джогинг. Така, че...възползвайте се от тях. А ако искате да се отдадете на мислите си и да се насладите на изолацията може да се усамотите на някоя пейка в по-усойните алеи и сред есенните багри да почетете “Есента на патриарха”...

Няма коментари:

Публикуване на коментар