НАЙ-ИЗВЕСТНИТЕ МЕСТА ЗА ЧАКАНЕ В СОФИЯ

РЕКТОРАТА

Не зная колко на брой са тези стълби, а толкова пъти съм ги изкачвала. Не зная колко коли преминават за един час през кръстовището, а толкова пъти съм ги гледала. Не зная колко пъти вече е преминал автобус 94, докато стоя тук. Единственото, което зная, че това е Ректората – друго популярно място за срещи в София. Стълбите на Ректората. Тук е мястото за чакане преди лекции, на които така и не се ходи. Но...както се казва важен е ритуалът. А той е спазен – да се събираме някъде и заедно да влезем в аудиторията, особено ако сме закъсняли. Сядам на стълбите. Безсмислено е да слушам музика, защото така и няма да я чуя от шума на кръстовището. Решавам докато чакам да погледам малко уличното движение. Отсреща 10-15 човека нетърпеливо чакат на светофара да пресекат. Червено. Всеки поглежда към другия с надеждата той да тръгне, а другите след него. Продължава да е червено. Някой прави крачка и стъпва на платното. Отваря се прозорец кола и някой извиква. Нетърпеливецът се връща назад. Оказва се, че не викат на него, а на съседната кола, която от крайно ляво е отишла в крайно дясно. Червеното ги изнервя. Вече са около 20 човека и са превзели малка част от платното пред тях. Автобусът ги заобикаля. Най-сетне зелено, но...тъкмо нетърпеливците тръгват и на бързащия да премине тролей му падат “тирантите”. Докато се суетят и го заобиколят, червеното пак светва...

Загубвам интерес към движението. Продължавам да чакам. А чакането сякаш спира времето. А времето тече според човека когото чакаш. Ако ти предстои не толкова приятна или делова среща, то толкова бързо идва...За другите срещи...си знаеш...сякаш някой е върнал времето с 5 часа назад. По някое време някой се качва да се снима пред паметника на Евлоги Георгиев. Става ми интересно. Това беше мода от соцвремена. Скоро и към това изгубвам интерес. А времето все по-бавно тече...Нямам друг избор, освен още малко да остана в плен на стълбите на Ректората...