вторник, 4 май 2010 г.


НАЙ-ИЗВЕСТНИТЕ МЕСТА ЗА ЧАКАНЕ В СОФИЯ


ПОПА


Наблюдавали ли сте поведението на публиката на тенис мач? Ляво-дясно, дясно – ляво – главата следи движението на топката. Така и е тук на Попа – може би най-популярното място за срещи в София. Хората постоянно и непрекъсното се оглеждат наляво-надясно и пак и пак... Всички пътища водят към Рим, гласи сентенцията. А тук в София, всички пътища водят към Попа. И ако Рим си има своя папа, то София си има Попа. Направете си следния експеримент: попитайте някой дали знае къде се намира паметника на патриарх Евтимий в София и обзалагам се, че ще ви отговори отрицателно. А сега го попитайте къде се намира Попа. Попа? Бъзикаш ли се? Как да не знам къде е? Това ще е отговорът. И тук хората се менят бързо. Смесват се с потока бързо преминаващи пътници, слезли от всевъзможни превозни средства. Тук като гледаш как пресичат всички се питаш дали посоките на света са наистина само четири? Според българското кръстовищно правило те най-вероятно са ЕН на брой, с тенденция да се увеличат. Интересно е, че тук повечето стоят на едно място. Няма ги често срещаните нервни “тигели”. А и то няма къде да ги направиш. Със сигурност ще изкривиш тигела...Тук чакащите са смесени с невероятни търговски субекти.


Топли гевреци, топли гевреци...Дочувам отстрани. Поглеждам часовника – 18,30 часа. Май по – върви леличката да вика: гевреците са куул, гевреците са куул...Сигурно веднага ще ги продаде, защото куул хората е нормално да ядат куул гевреци...А на Попа всички сме куул...


Обръщам се назад и поглеждам градинката на Нотариата. Има нова мода в градския етикет – да седнеш на облегалката на пейката, а краката ти да са стъпили на мястото за сядане...Ще трябва да го запомня, най-вече от хигиенни съображения...


Отстрани на Нотариата старец е наредил стари книги. Хвърлям бърз поглед. Книги за транзистори, ама не тези ВЕФовете, а транзисторите, дето са в транзисторите...А ето и нещо интересно - “Старецът и морето”. Старецът продава “Старецът и морето”. И този старец е като старецът и морето. Сам сред морето от хора. Стои замислен и не контактува с никого...Нетипично за продавач на книги. Скоро разбрах защо. Защото никой не пита нищо. Така де, хората от транзистори и от старци не разбират. Разбират само от море...


Докато чакам решавам да “убия” няколко минути в ядене на царевица. Заставам до казана. Коя да бъде? – пита продавача. И аз не знам, защото там има само мътна вода. “Тази” – решавам все пак да упражня предоставеното ми право на избор. И посочвам мътната вода.


След като упражних правото си на избор и си взех царевицата решавам да се върна до паметника на Попа. Вече е към 19 часа, а народът се смесва със здрача и светлината на фаровете. Отнякъде дочувам името си. Обръщам се аз и още един човек. Намигвам на адаша и се отправям към моя човек.

Няма коментари:

Публикуване на коментар