НАЙ-ИЗВЕСТНИТЕ МЕСТА ЗА ЧАКАНЕ В СОФИЯ

МОСТЪТ НА НДК

Есента винаги носи носталгия. Когато тя идва усещането е, че нещо си отива. И това усещане сигурно има някаква генеалогия. Дали това не е свързано с мита за смяна на сезоните? Митът е красив и според него зимата идва, защото богинята на плодородието Деметра скърби за дъщеря си Персефона. Тя е омъжена за бога на подземното царство Хадес и прекарва половината от годината при Деметра, а другата половина при Хадес. И когато настава време Персефона да се отправя към подземното царство богиня Деметра започва да скърби и настъпва есента. Ето че усещането за раздяла с нещо е истинско. А когато заговорим за раздяла, за какво се сещаме? За среща, разбира се и...за любов, естествено. Едно от най-популярните места за срещи в София е мостът на влюбените на НДК. Ето ги – прекрачили моста...Винаги ми е било интересно какво ли може да си говори човек на такива места? И дали има необходимост от думи? И дали ако някой изрече онези съкровени две думи, ще бъдат чути от шума на колите и трамваите. Колко ли такива думи са “изпаднали” от моста? Сигурно ако се запечатваха на асфалта, долу под моста нямаше да се вижда пътната маркировката. Да проследим как се развива една среща тук. Идва момчето или момичето. Обхожда целия мост и вижда, че неговият човек го няма. Поглежда по навик надолу към пътното платно. Изважда се мобилният телефон. Позвъняване. След няколко минути човекът идва. Прегръдки, целувки. Това е любов. Но ето и друг сюжет. Идваме. Човекът ни вече е тук. Сядаме. В повечето случаи с гръб към уличния шум. Нервно подритване на случайни камъчета и хартийки. Задължителните цигари. Ставаме. Всеки тръгва в различни посоки. Това е раздяла. И трети сюжет. Идваме. Оглеждаме се безцелно. Дори не палим цигари. Няма кого да чакаме. Поглеждаме към пътното платно, после към бързото хранене. Чудим се накъде да тръгнем. Стоим така 10-20 секунди и...поемаме някъде. Това е самота. Ето я и аналогията – с книгата “В очакване на Годо”. Дали има такива, които никога не дочакват Годо? На това място за срещи хората, като че ли не бързат да тръгват. Това е мостът на НДК! Не “Мост над развълнувани води”, както се пее в песента на Саймън и Гарфънкъл, а ...мост над развълнувани коли...